"Синдром" на консуматорското мислене

 Да дадеш максимума от себе си не означава да си набавиш всички необходими материали и инструменти за постигане на перфектния резултат. Да дадеш максимума от себе си означава да направиш най-доброто с това, което имаш.

 Дори историята го доказва. Най-добрите гении, майстори и герои не са се родили във времена на изобилие, а в такива на остър дефицит.

Още ранното детско възпитание показва, че скуката е полезна. Скуката за детето е липса на външни стимули за разнообразни преживявания. Детето се справя с тази липса чрез креативност. Изграждането на личността се базира на изобретателното мислене и стремежа към подобряване на времето и условията. Липсата е двигател не само на индивидуално ниво, а дори е в основата на целия човешки прогрес.

 Консуматорството е най-големият враг на това да даваме всичко от себе си. То е фалшивото чувство за сигурност, което възпира прогреса. Пръта в колелото на машината. Там, където чувстваме изобилие, имаме най-малка нужда от стремежи и така се раждат "затъпелите" общества.

 Днес страдаме от манията за притежание повече от всякога, защото изобилието никога преди не е било толкова достъпно. Вещите се превръщат в двигател на живота ни, но пак не се чувстваме щастливи и удовлетворени. Причината е в това, че все още сме неспособни да надскочим човешката природа. Психологическата еволюция е сложен и бавен процес, който не се влияе от моментната бърза мода. А емоционалното удовлетворение на човек произлиза от действия, не от вещи. И в това се корени проклятието на "синдрома" на консуматорското мислене. 

 Ние по-често се чувстваме щастливи и удовлетворени, когато даваме, отколкото когато взимаме. Ние по-често се чувстваме щастливи и удовлетворени, когато създаваме, отколкото когато получаваме наготово. 

Затова консуматорите са като полудялото куче, което тича в кръг и си гони опашката. Те тичат след абсурдна и имагинерна цел, но такава реално нямат.

Ето някои от най-изявените признаци на консуматорското мислене:

1. Купувате повече, отколкото ви е необходимо.

Стигнали сме до там, че да търсим материално улеснение за всяка ежедневна дейност съвсем не е достатъчно. Гладът на консуматора е крокодилски. Той търси причина за всяка вещ. И така винаги може да намери оправдание за купуването на това и на онова, безтези вещи са са му необходими в действителност, разбира се.

Влиянието на агресивната директна и индиректна реклама, която ни залива отвсякъде в условията на свободен капиталистическа икономика, върху психиката на консуматора е като влиянието на абстиненцията върху наркомана. Причинява болезнена нужда от купуване на поредното нещо, за задоволяване на наркотичния глад. В този си смисъл консуматорството е като зависимостите - излизането от порочния му кръг е трудна личностна битка. И в повечето случаи въобще не се случва.

2. Нямате конкретни и устойчиви интереси.

Човекът завладян от консуманорското мислене често губи интересите си. Или по-скоро другите му интереси биват изместени от гигантския интерес към продукти и тяхното набавяне. Точно както наркозависимите и алкохолиците изгубват личните си интереси и стремежи, заради своята зависимост.

Друга вариация да консуматорското "ампутиране" на личните интереси е преиграването на такива. Това ка хората, които уж неотлъчно следват всяка нова модерна тенденция, но при по-задълбочен разговор с тях ясно се разбира, че интересът им към тях е неустойчив, повърхностен и по-скоро само камуфлаж  за внисване във времето и очакванията. Тези хора нямат задълбочени познания в сферата, която ги интересува и непрекъснато скачат от едно на друго нещо.

3. Убедени сте, че за да сте добри в работата си се нуждаете от оптимални условия.

Един учител в САЩ разполага с всичко необходимо в клас за перфектното протичане на занятията, включително и богата мултимедийна среда. И въпреки това децата в САЩ не са сред най-подготвените, често им.липсва мотивация, рядко стават добри в повече от едно нещо и нямат желание за научаване поне на един чужд език. 

Един учител в Сирия преподава писане на доброволно събрана група деца,като пище с тебешир върху метална врата, а над главите им липсва дори покрив, тъй като училището е пострадало от бомбадировки.

В първият случай е посочен като пример стандартен американски учител, тъй като условията в мирна страна не предполагат нестансартно извънредно полагане на усилия, повече от изискваното. Във втория случай учителят е изключение, едва ли всички сирийски учители са като него, но самият факт, че той има мотивацията да даде всичко от себе си, говори, че не са ни нежбходими идеални условия, за да сме добри в работата си. Дори понякога идеалните условия ни пречат да надскочим себе си. 

Защо тогава консуматорът ги изисква?

Защото липсата на такива застрашава чувството му за сигурност, което е изцяло се крепи на нуждата от материална обезпеченост.

4. Склонни сте цял живот да живеете на кредит само и само да докажете пред себе си и останалите, че е възможно да имате по-висок стандарт от това, което можете да си позволите.

За консуматорът не е важен пътя, важна е целта. Точно както за наркомана не е важно по какъв начин ще си набави дозата. Цялта на хората с консуматорско мислене търпи развитие спрямо задълбочаването на консуматорското им мислене. Първоначално те искат да имат това, което другите имат и непрекъснато се сравняват и съревновават материално. След това те искат да привлекат внимание чрез това, което имат - това е следващия етап. Консуматорът действително не живее заради притежанието на самия стандарт, а за да провокира завист и внимание чрез него, както и да постигне вътрешно чувство за спокойствие и сигурност. Илюзията, че нищо няма да ти липсва, ако живееш един стандарт над себе си е доста коварна. Тя лишава не само от спокойствие, но и от възможност за действие. Човекът, затънал в кредити, е шах и мат, колкото и да не му стиска да си го признае пред себе си. Неговите стремежи и усилия от тук-нататък са поробени от това да връща дълга си, вместо да бъдат накочени към самоукъвършенстване и конструктивно подобряване на заобикалящата го реалност.