Живеем във времена, когато често се говори за толерантност и приемственост, а сблъсъкът на ценности е осезаем. "Крадецът вика "Дръжте крадеца!", или за хората, извършили тежко престъпление, често ще чуете в репортажите "Беше добър, кротък човек." И тук принципът е същия: Колкото повече налага морал на околните дадена личност, толкова повече тя самата страда от липсата на нравственост (норми на поведение). И в това няма нищо парадоксално. От психологическа гледна точка фанатичното мислене има най-засташаващ обществото ефект. Фанатичното мислене е онова, в което липсва приемственост и разбиране към различията и различните гледни точки. Моралът е продукт на съзнанието, така че онзи, който нарушава нашите морални стандарти, всъщност действа спрямо своите. Така за "кроткият" и "добре възпитан" убиец винаги ще съществува оправдаващо действията му лично убеждение. И тук идва моментът да разграничим моралът и добродетелите. Да си морален не зна...
Докато е зависимо и уязвимо, детето търси любов и закрила на всяка цена. Проявеното към него неуважение от хората, които обича, автоматично се трансформира в самообвинения, че то греши по някакъв начин. Част от израстването на личността е в това човек да се научи, че притежава стойност, която трябва да бъде зачитана. Онези хора, които търсят любов на всяка цена и забравят за необходимостта от това да бъдат уважавани, може би все още не са достатъчно съзряли. Любовта се изразява в привързаността, в закрилата, в грижата един за друг. Всички ще кажат "Какво повече трябва?". Всъщност в щастливите и хармонични взаимоотношения уважението стои преди любовта. Любов без уважение е като къща без основи. Каквото и да сте изградили заедно, в един момент то неминуемо рухва. Да се обичаме не е достатъчно, за да остане връзката стабилна. Да показваме обичта си посредством саможертва, компромиси, грижи също не е достатъчно. Вашата стойност е в принципите ви, уменията ви, работата ви, хобит...