My personality

 Докато е зависимо и уязвимо, детето търси любов и закрила на всяка цена. Проявеното към него неуважение от хората, които обича, автоматично се трансформира в самообвинения, че то греши по някакъв начин. Част от израстването на личността е в това човек да се научи, че притежава стойност, която трябва да бъде зачитана. Онези хора, които търсят любов на всяка цена и забравят за необходимостта от това да бъдат уважавани, може би все още не са достатъчно съзряли.  Любовта се изразява в привързаността, в закрилата, в грижата един за друг. Всички ще кажат "Какво повече трябва?". Всъщност в щастливите и хармонични взаимоотношения уважението стои преди любовта. Любов без уважение е като къща без основи. Каквото и да сте изградили заедно, в един момент то неминуемо рухва. Да се обичаме не е достатъчно, за да остане връзката стабилна. Да показваме обичта си посредством саможертва, компромиси, грижи също не е достатъчно. Вашата стойност е в принципите ви, уменията ви, работата ви, хобит...

Тя се надигна леко на пръсти и грабна малката порцеланова захарница, остави я на плота и се пресегна за кафеварката, която я чакаше на котлона с току-що готовото кафе. Спеше й се, навън още беше тъмно, нямаше защо да става толкова рано, но го направи, за да предизвика себе си. През лицето й падаше кичур от разрошената й още несресана коса. Стъпи накриво и в миг половината съдържание на кафенарката се оказа върху белият теракотен под. "Чудесно! Още не съм си отворила очите, а вече трябва да чистя кафе от пода!". Беше първата й мисъл, придружена от външно изсумтяване. Веднага след това последва: "И все пак имам късмет, че врялото кафе не уцели крака ми. Щеше да е много по-зле.". Но да намираш положителното във всяка наглед "скапата" ситуация е умение, което се изгражда с времето, с търпение, и най-вече - с желание. Като започнем от малкото - това да разлееш кафе, и стигнем до голямото - наистина ли е катастрофално, че тя е непохватна по принцип? Тя смята, че...