Живеем във времена, когато често се говори за толерантност и приемственост, а сблъсъкът на ценности е осезаем.
"Крадецът вика "Дръжте крадеца!", или за хората, извършили тежко престъпление, често ще чуете в репортажите "Беше добър, кротък човек." И тук принципът е същия: Колкото повече налага морал на околните дадена личност, толкова повече тя самата страда от липсата на нравственост (норми на поведение). И в това няма нищо парадоксално. От психологическа гледна точка фанатичното мислене има най-засташаващ обществото ефект. Фанатичното мислене е онова, в което липсва приемственост и разбиране към различията и различните гледни точки. Моралът е продукт на съзнанието, така че онзи, който нарушава нашите морални стандарти, всъщност действа спрямо своите. Така за "кроткият" и "добре възпитан" убиец винаги ще съществува оправдаващо действията му лично убеждение. И тук идва моментът да разграничим моралът и добродетелите. Да си морален не значи, че си добър. Нравственият човек всъщност не е фанатичен, не е тесногръд, той е широкоскроен. Той приема различията, без да се стреми да ги коригира. Той приема, че няма смисъл да се говори за справедливост и да се излива възмущение. Той не налага принципите си по никакъв начин и не осмива чуждите. Не осмива по-глупавите, по-неспособните, по-различните и по-грозни от него. Не лепи етикети. Не страда от това, че светът е "лош". Разбира се, нравственият човек не понася жестокостта. Но не хаби енергията си напразно в това да говори срещу нея. Всъщност приемствеността е просто да приемеш нещата такива, каквито са, да приемеш, че светът е такъв, каквто е, да приемеш, че другите са различни от теб. Ако го направиш не си слаб и не си пасивен, но ако не го направиш губиш твърде много емоционален заряд и енергия, които в крайна сметка не променят нещата, а просто изтезават психиката ти. Приемствеността не е пасивност. Широкоскроеният човек прави промяната с личен пример и с действия. Неговите стремежи не са към коригиране и налагане на мнение, а към въздействие посредством убеждаването и вдъхновяването. Ако вдъхновиш хората да бъдат като теб, или да мислят като теб, или поне да видят за кратко от твоята позиция, това е в пъти по-лесно и ползотворно, отколкото ако се стремиш да им налагаш моралните си принципи, ако ги съдиш, или просто ако се възмущаваш на всяко нещо, което се намира в несъотвестствие с твоите разбирания.
Да се реагира бурно на несправедливостта е признак на малко познания и бегъл опит. Да се критикува, осмива, подиграва е признак на лошо възпитание. Приликата между двете е в ограничеността на психичното възприятие. Рационално мислещия човек осъзнава, че в света не съществува справедливост и спира да я очаква даром; той се стреми да я създава и отстоява. Той се въздържа от осъдителни коментари, а когато му е трудно да го направи, се поставя в ситуация, в която може би би извършил същото. Всъщност последното е непосилно трудно за коята и да е личност. Ние критикуваме остро корупцията без да се замисляме, че и ние участваме в нея понякога. Ние критикуваме кражбата, но ако имахме добра възможност, може би голяма част от нас също щяха да откраднат. Полюсното мислене е безплодно и е просто признак на слабо владеене на емоциите, на занижена култура и ограничен мироглед. Златната среда е най-благоприятсващото нашите възприятия, тя и затова е "златна".
Коментари
Публикуване на коментар